Герман (генерал)

Герман (на латински: Germanus; на гръцки: Γερμανός, † 550 г. в Сердика) e генерал на Византия през 6 век. Той е племенник на император Юстин I и братовчед на Юстиниан I.

Герман е женен за Пасара, дъщеря на Аниция Юлиана от знатната фамилия Аниции. Баща е на военачалниците Юстин и Юстиниан и на Юстина, която се омъжва за генерал Йоан, племенник на военачалника Виталиан.^[1]

Герман става талантлив генерал и през 525 г. е назначен за magister militum на Тракия (per Thracias). В Тракия се сражава успешно срещу антите.^[1] По-късно става и magister militum praesentalis, от 536 г. носи почетните титли патриций и консул.

През 536 г. е изпратен в Африка, където потушава въстанието на Стотзас и реорганизира местното управление. През 540 г. е изпратен в Антиохия, за да организира защитата на града срещу сасанидския цар Хосрой I, но е принуден да изостави града.^[1] През 541 г. се връща в Константинопол, където изпада в немилост, главно поради враждебното отношение на императрицата: Теодора виждала в негово лице евентуален наследник на Юстиниан и била раздразнена от факта, че Герман омъжва дъщеря си за влиятелния лидер на федератите Йоан, племенник на Виталиан.^[1] След смъртта на императрицата Герман си възвръща благоволението на императора, към когото засвидетелствал вярност, отказвайки да вземе участие в заговора на Артабан и Арсакий, които възнамерявали да го поставят на мястото на Юстиниан, и съдействайки за разкриването на конспираторите.^[1][2]

През 550 г. има задачата да спре напредъка на осготския крал Тотила в Италия, като замени Велизарий начело на пехотноте сили в Италия^[1]. За тази цел Герман събира в Сердика нова войска от Тракия и Илирик и се жени за Матазуента, внучка на остготския крал Теодорих Велики. През 551 г. има от нея син, който е роден след неговата смърт и се казва също Герман Постум († 605 г.), който е осиновен от император Тиберий II и женен от 582 г. за първородната му дъщеря Харито и издигнат за цезар.

Докато Герман подготвя армията си в Сердика славяните предприемат поход към Солун и императорът му нарежда да ги спре, но изправени пред голямата римска войска те сами се оттеглят.^[3]

Малко преди тръгването си към ��талия Герман се разболява и умира в Сердика.