Направо към съдържанието

Йорктаун (ракетен крайцер, 1983)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Йорктаун“
USS Yorktown (CG-48)
Емблема
Флаг САЩ
Клас и типРакетен крайцер от типа „Тикондерога“
ПроизводителIngalls Shipbuilding в Паскагула (Мисисипи), САЩ
Служба
Поръчан28 април 1980 г.
Заложен19 октомври 1981 г.
Спуснат на вода17 януари 1983 г.
Влиза в строй4 юли 1984 г.
Изведен от
експлоатация		10 декември 2004 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на борда:
CG-48
ПозивнаNYKN
Водоизместимост5146 t (стандартна);
9800 t (пълна)
Дължина172,5 m
Дължина по водолинията
162,4 m
Ширина16,7 m
Газене9,7 m
Задвижване4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500
Мощност80 000 к.с. (60,0 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,3 km/h)
Далечина на
плаване		6000 мили на 20 възела ход, 3300 мили на 30 възела ход; Запас гориво: 2000 t
Екипаж400 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		AN/SPY-1A (универсална), AN/SPS-49 (за въздушни цели), AN/SPG-62 (за подсветка на целите), AN/SPS-73 (за надводни цели), AN/SPS-73 (за управление на артилерийския огън)
Хидроакустическа
система (ХАС)		AN/SQS-53 (вътрекорпусна) и AN/SQR-19 (буксируема)
Радиоелектронно
оборудване		БИУС „Аеджис“, станция за РЕБ AN/SLQ-32
ДевизVictory is our tradition (Победата е наша традиция)
Кръстен в чест наОбсадата на Йорктаун
Въоръжение
Артилерия2x1 127 mm Mod. 1
Зенитна артилерия
2x6 ЗАК „Вулкан-Фанакс“
Ракетно
въоръжение		2x4 ПУ за ПРК Харпун
2 ПУ Mk 26 за ракети SM-2 (до 68 ЗУР) и ASROC (до 20 ПЛУР)
Торпедно
въоръжение
2x3 324 mm ТА
Хеликоптери2 x Sikorsky SH-60 Seahawk LAMPS Mk III
„Йорктаун“ в Общомедия

Йорктаун (на английски: USS Yorktown (CG-48[~ 1])) е ракетен крайцер на ВМС на САЩ от типа „Тикондерога“. Наречен е в чест на сражението при Йорктаун, станало в хода на Войната за независимост на САЩ.

През лятото на 1992 г., „Йорктаун“ става първият американски кораб, който след Втората световна война посещава с официална визита главната военноморска база Северния флот – Североморск. „Йорктаун“ е изваден от състава на флота на 10 декември 2004 г. След това той е преместен във Филаделфия.[1][2] На 16 септември 2022 г., „Йорктаун“ е изпратен към Браунсвил, Тексас за утилизиране.[3] Корабът пристига там на 29 ноември 2022 г.[4]

Строителство

[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерът преди спускането на вода.

Поръчката за строителството на втория крайцер от типа „Тикондерога“ е дадена на корабостроителната компания „„Ингалс Шипбилдинг“ на 28 април 1980 г. За разлика от USS Ticonderoga (CG-47) (главния кораб), поради колосалната стойност на построяването, той от самото начало е класифициран как ракетен крайцер, а не като разрушител.

Формалната церемония по залагането на кораба в корабостроителницата в Паскагула, щата Мисисипи се състои на 19 октомври 1981 г., а спускането на вода е на 17 януари 1983. Негова кръстница става Мери Матюз (на английски: Mary Mathews), бизнес дама от Йорктаун, щата Вирджиния, която заедно със съпруга си дарява голяма сума пари на флота.

След края на изпитанията крайцерът е предаден на ВМФ на САЩ в деня на Независимостта, на 4 юли 1984 г. На церемонията освен Матюз също присъстват морският министър Джон Леман, сенаторът от щата Вирджиния Джон Уорнър и членът на конгреса Хербърт Байтмен.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Навалът на СКР „Беззаветный“ върху крайцера „Йорктаун“
 Основна статия: Стълкновение на кораби на ВМС на САЩ и СССР в Черно море (1988)

На 12 февруари 1988 г. американските кораби – ракетният крайцер „Йорктаун“ и разрушителят „Керън“ – навлизат в съветските териториални води в района на Севастопол и се насочват по протежение на крайбрежието на Крим по посока Ялта. Американците не реагират на предупредителните сигнали. Съветският стражеви кораб „Беззаветный“ е принуден да изпълни „навал“, съприкосновявайки се с левия борд на американския крайцер поврежда леера и помита пусковата установка за крилатите ракети „Харпун“. След втория „навал“ „Йорктаун“ премества руля надясно и напуска съветските териториални води. Той е последван от „Керън“, над който извършва „навал“ стражевият кораб „СКР-6“.[5][6]

Командири

[редактиране | редактиране на кода]
  • 4.7.1984 – 27.6.1986 капитан 1 ранг (кептън) Карл Андерсън (на английски: Carl Anderson);
  • 27.6.1986 – 13.4.1988 капитан 1 ранг (кептън) Филип Дюр (на английски: Philip Dur);
  • 13.4.1988 – 7.3.1990 капитан 1 ранг (кептън) Питър Едуард О’Конор (на английски: Peter Edward O'Connor);
  • 7.3.1990 – 24.4.1992 капитан 1 ранг (кептън) Робърт Ричардсон (на английски: Robert Richardson);
  • 24.4.1992 – 21.1.1994 капитан 1 ранг (кептън) Майкъл Глен Мулен (на английски: Michael Glenn Mullen);
  • 21.1.1994 – 26.7.1995 капитан 1 ранг (кептън) Дейвид Рой Елисън (на английски: David Roy Ellison);
  • 26.7.1995 – 19.6.1997 капитан 2 ранг (командер) Ричард Раштън (на английски: Richard Rushton);
  • 19.6.1997 – 19.2.1999 капитан 2 ранг (командер) Ерик Свейгард (на английски: Eric Sweigard);
  • 19.2.1999 – 17.8.2000 капитан 2 ранг (командер) Робърт Стивън Керно (на английски: Robert Stephen Kerno);
  • 17.8.2000 – 10.2.2002 капитан 2 ранг (командер) Джефри Чарлз Джонстон (на английски: Jeffrey Charles Johnstone);
  • 10.2.2002 – 3.12.2004 капитан 2 ранг (командер) Стивън Едуард Слоан (на английски: Steven Edward Sloan);

Интересни факти

[редактиране | редактиране на кода]
  • На 21 септември 1997 г., в резултат на деление на нула в компютъризираната управляваща система на крайцера от Военноморския флот на САЩ USS Yorktown (CG-48) се изключват всички машини в системата, в резултат на което спира работата на двигателната установка на кораба.[7][8]

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Yorktown (CG-48) – Final Determination // NAVSEA, US Navy, 30 November 2010.
  2. ↑ Inactive ship inventory // NAVSEA, US Navy, 27 September 2016. Архивиран от оригинала на 15 September 2021.
  3. ↑ USS Yorktown CG-48 (decommissioned) under tow 09/16/2022 // 18 September 2022.
  4. ↑ Decommissioned USS Yorktown arrives for recycling in Rio Grande Valley // 2022-11-29. Посетен на 2022-12-09.
  5. ↑ Aceves, William J. Diplomacy at Sea: U.S. Freedom of Navigation Operations in the Black Sea // International Law Studies 68.
  6. ↑ Lieutenant Commander John W. Rolph. Freedom of Navigation and the Black Sea Bumping Incident: How "Innocent" Must Innocent Passage Be? // Military Law Review 136. December 2005. с. 146.
  7. ↑ Sunk by Windows NT // Wired News. 1998-07-24. Архивиран от оригинала на 30 December 2022.
  8. ↑ William Kahan. Desperately Needed Remedies for the Undebuggability of Large Floating-Point Computations in Science and Engineering // 14 October 2011. с. 54.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.
  • Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-718-6.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Yorktown (CG-48) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йорктаун_(ракетен_крайцер,_1983)&oldid=12375601“.