Референдум в България (2016)

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в съответствие с изискванията за безпристрастност, недопускане Уикипедия да бъде използвана за трибуна, проверка на твърдения без посочени за тях източници и добавяне на подходящи източници, поправяне на граматически и др. грешки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Референдумът от 2016 година е национален референдум в България, иницииран от Инициативен комитет с председател Слави Трифонов. Провежда се на 6 ноември 2016 г., едновременно с изборите за президент и вицепрезидент на Република България.

Във финалния формат гражданите трябва да отговорят с „Да“ или „Не“ на всеки от следните 3 въпроса:

В „Шоуто на Слави“ от 31 юли 2015 година Слави Трифонов официално обявява^[1], че през септември ще стартира събирането на подписи за провеждането на референдум. Това е в отговор на всички актуални събития, които се случват към момента – крайния резултат от референдума^[2], иницииран от президента Росен Плевнелиев, и цялостното поведение на политическите партии. В предаването си той подчертава, че ще бъдат спазени всички законови изисквания по процедурата.

На 26 октомври 2015 година, ден след местните избори и референдума за дистанционно електронно гласуване, иницииран от Росен Плевнелиев, Слави Трифонов официално обява, че е създаден Инициативен комитет, който ще инициира подписка за провеждане на референдум.^[3] Включени са 6 въпроса, които се внасят по надлежния ред в Народното събрание чрез Уведомление за започване на подписка за свикван�� на национален референдум на 9 ноември в 10:00 часа. На 10 ноември 2015 г. отново в 10:00 часа стартира събирането на подписи, което по закон трябва да се случи в рамките на 3 календарни месеца. Според законодателството, за да бъде предложението за произвеждане на референдум задължително за изпълнение от НС трябва да се внесат не по-малко от 400 000 реални подписа. Въпросите са формулирани по следния начин:

В състава на ИК, чийто председател е Слави Трифонов, влизат още и сценаристите на предаването от редколегията – Тошко Хаджитодоров, Ивайло Вълчев, Филип Станев, Иво Сиромахов, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Иван Кулеков.

В следващите месеци често в „Шоуто на Слави“, чийто екип е и инициатор, се „промотират“ въпросите и се правят различни дискусии с гости и/или членове на Инициативния комитет. На 29 октомври Гражданско движение „ДНЕС“ стават основни партньори на инициаторите в кампанията за провеждане на подписка за референдума в цялата страна.^[4] На 23 ноември е обявено и публично, че инициаторите ще имат нужда от доброволци^[5], които да въвеждат данните от хартиените листовки в електронна Excel таблица, тъй като това ще бъде първият референдум в България, за който според новите закони ще трябва подписите да бъдат внесени и така по електронен път^[6]. Впоследствие, след проверка на еднаквостта от агенция ГРАО, ще бъде проверявана само електронната таблица.

На 8 февруари 2016 г.^[7] Инициативния комитет внася в администрацията на НС общо 673 481 подписа^[8] за произвеждането на национален референдум с 6 въпроса. На хартиен носител са предадени 147 броя класьори, запечатани в присъствието на представители на Народното събрание, Инициативния комитет и директора на НСО.

На 2 март 2016 г., след извършената проверка в Народното събрание за съответствие в подписката и електронния носител, от общо 673 481 внесени данни са установени 672 488 действителни такива.^[9] Председателят на Народното събрание Цецка Цачева изпраща подписката в електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО), която извършва служебна проверка.

С протокол от 7 април 2016 година за извършената проверка на подписите за провеждане на референдум ГД „ГРАО“ установява 572 650 действителни данни^[10], с близо 200 000 подписа повече от необходимите, за да бъде референдума задължителен.

Събирането на необходимия за задължително провеждане на референдума брой подписи провокира различни реакции сред политическите партии. В нощта на 19 срещу 20 април 2016 година депутатите от Правната комисия към НС гласуват поправки в Изборния кодекс, с които отменят правилото референдумите да бъдат провеждани задължително на една дата с избори, ако такива се провеждат в същата година, в която са инициирани допитванията. Последва гласуване в Пленарна зала на НС на 21 април, като предложението е прието със 115 гласа „За“ от ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, 11 „против“ от Реформаторския блок и 12 „въздържали се“. В медийното пространство се предлагат идеи от водещите политически партии допитването да се състои по средата на годината – през лятото – а като най-подходящ месец е посочен август. Техният аргумент е, че това ще даде възможност на инициаторите да видят истинската им подкрепа.^[11] Друга промяна, която е приета от състава на НС на 21 април, е ограничаването на възможността за гласуване на българите зад граница – само в дипломатическите представителства на Република България, а не и в други специално открити за това секции.

На 22 април Слави Трифонов публично заявява, че ще поиска налагане на вето върху обновения Избирателен кодекс от Президента Росен Плевнелиев.^[12] На 25 април 2016 година с входящ номер 92-00-159 искането е внесено и официално в Президентството.^[13] На 9 май Президентът налага вето върху закона, тъй като смята, че изборните правила създават пречки, вместо да мотивират гражданите^[14], а на 18 май точки отново бяха приети и де факто ветото бе отхвърлено със 135 гласа „за“ (ГЕРБ, част от РБ, ПФ, БДЦ, Атака), 27 „против“ (ДПС, част от РБ) и 3 „въздържал се“ (част от РБ)^[15].

На 11 май 2016 година в НС референдумът е на обсъждане в две парламентарни комисии – Правната комисия и Комисията за работа с неправителствените организации. След над тричасови обсъждания ПК по правни въпроси към XLIII НС решава, че въпрос №4 не трябва да се включва в допитването^[16], тъй като скоро е бил проведен референдум със същия въпрос. Въпреки това, на следващия ден състава на НС приема предложението за произвеждане на национален референдум в неговата цялост – с шест въпроса, без те да бъдат редактирани или премахвани. 131 депутати гласуват „За“ (74 от ПГ на ГЕРБ, 1 от ПГ на БСП-Лява България, 16 от ПГ на ДПС, 19 от ПГ на РБ, 14 от ПГ на ПФ и независими), 18 – „Против“ и 1-„Въздържал се“. Тошко Йорданов се изказва от трибуната на Пленарна зала от името на Инициативния комитет в защита на предложението за референдума.

На 27 май 2016 година с официално искане с вх. номер 169 КД Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на т.2, т.4 и т.6 от решението на НС за произвеждане на национален референдум, а за докладчик по делото е назначена съдия Кети Маркова^[17]. Маркова е избрана от квотата на Президента.^{[18][уместност? (отбелязано преди 3043 дни)]} Аргументите, с които президентът сезира Конституционния съд, са за противоречието с основни начала, въз основа на които се изгражда парламентарната демокрация в Република България според Конституцията, а именно разделението на властите и правовата държава.

Относно намаляването на броя на депутатите, Президентът посочва, че това е от компетенцията на Велико Народно събрание и съответно не може да бъде поставяно на национално допитване до гражданите. Във връзка с въпроса за електронното гласуване държавният глава извежда като аргумент факта, че референдум с такъв въпрос вече е бил проведен предходната година по негово искане и НС се е съобразил с него. Един от аргументите на Президента относно въпрос №6 e това, че полицейските служители са „държавни служители“ и като такива няма как да бъдат избирани чрез избори.^[19]

На 7 юни същата година е издадено определение за допустимост за задвижване на дело – №8/2016 година. По делото като страни са призовани НС, МВР, МВнР, МП, МРРБ, ВАС, главния прокурор, омбудсмана, ЦИК и Висшия адвокатски съвет, но е и Инициативния комитет с председател Слави Трифонов. Отправена е и покана за становище към десетки неправителствени организации и специалисти по конституционно право. Гледането по същество на делото е насрочено за 28 юли 2016 година. На същата дата с решение №9/2016, с пълно мнозинство от 12 гласа КС установява противоконституционност по цялото искане^[20] от страна на Президента на Републиката Росен Плевнелиев. Така, на практика, референдумът е определено да се състои, но само с три въпроса от първоначалното предложение: № 1, № 3 и № 5.

На 29 юли 2016 г. Народното събрание решава, че президентските избори и референдумът ще се състоят на 6 ноември 2016 г. В информационно-разяснителната кампания се включват инициаторът Слави Трифонов и неговият екип (провеждат и мащабен митинг-концерт на Орлов мост в столицата^[21]), както и други граждански организации^[22].

Някои избирателни секции в чужбина не успяват в нормалното и разрешеното удължено време да обслужат всички желаещи гласоподаватели^[23][24][25] поради късното им явяване пред секциите, както и поради невъзможност достатъчно точно да се определи броят на необходимите секции.

В крайна сметка не достигат 12 000 гласа (0,2 %), за да има вотът задължителен ефект^[27].

п б р Избори в България Парламентарни избори януари 1879 септември 1879 1880 1881 1882 1884 1886 1887 1890 1893 (април, юли) 1894 1896 1899 1901 1902 1903 1908 1911 (юни, септември) 1913 1914 1919 1920 1923 (април, ноември) 1927 1931 1938 1939 1945 1946 1949 1953 1957 1962 1966 1971 1976 1981 1986 1990 1991 1994 1997 2001 2005 2009 2013 2014 2017 2021 (април, юли, ноември) 2022 2023 2024 (юни, октомври) Президентски избори 1992 1996 2001 2006 2011 2016 2021 Местни избори … 1991 1995 1999 2003 2007 2011 2015 2019 2023 Избори за Европейския парламент 2007 2009 2014 2019 2024 Референдуми 1922 1946 1971 2013 2015 2016