Стефан Димитров (революционер)

Стефан Димитров
български революционер
Роден	1876 г. Зелениче, Османска империя
Починал	5 май 1905 г. (29 г.) Гостиражни, Османска империя
Стефан Димитров в Общомедия

Стефан Димитров е български революционер, велешки войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.^[1]

Стефан Димитров е роден в 1876 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. Началното си образование получава в родното Зелениче, а гимназия завършва в Пловдив, откъдето е и приятелството със Стефан Николов Калфата.^[2] Учи математика в Софийския университет, но в 1900 година го напуска и става учител в кукушкото трикласно училище. Влиза във ВМОРО.

През май 1901 година по време на Солунската афера заедно с 12 съмишленици е арестуван от турската власт. Осъден е на 7 години затвор в Подрум кале, но е амнистиран през 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание. След завръщането си става четник при Апостол Петков в Ениджевардарско.

През пролетта на 1904 година е изпратен от ВМОРО за войвода във Велешко на мястото на убития Никола Дечев, където негов подвойвода е Пеню Шиваров. От 2 май до 5 юни Стефан Димитров е делегат на Прилепския конгрес, организиран от Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и други, с цел възстановяване революционните райони след въстанието. Стефан Димитров влиза в разпра с близкия на Борис Сарафов, Иван Наумов – Алябака, в резултат на което дълго време организацията във Велешко страда.

На 23 декември 1904 година Димитров залавя в Башино село сърбоманския четнически войвода Наце Янкович и го екзекутира.^[4]

На 2 януари 1905 година Стефан Димитров участва на Скопския конгрес на ВМОРО, на който присъстват още Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Атанас Бабата, Мише Развигоров, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

През февруари 1905 година при село Богомила Стефан Димитров дава сражение на Григор Соколов - Ляме. Без жертви двете чети се оттеглят, но на 15 април, с помощта на Кямил ага, четата на Стефан Димитров разбива сръбската чета на Тренко Руянов в местността Яворът, между селата Бистрица и Црешново.

Стефан Димитров загива на 5 май 1905 година при село Гостиражни след изненадващо нападение на четата на Григор Соколов. На негово място велешки войвода става Панчо Константинов, а на помощника на Димитров Пеню Шиваров е забранено да работи повече във Велешко.^[6][7][8]

За него се пее песента „Слушам буките кай бучат“.^[9]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Стефан Димитров (революционер)

Портал „Македония“